Държаха го цял ден. От катера го свалиха на брега и после го заведоха в местния полицейски участък, после в щатската полиция. Толкова много въпроси, толкова малко отговори. Чакаха пристигането на агента от ФБР, когато Изриъл помоли дежурната сержантка да ползва компютъра ѝ за бърза проверка. Тя отказа да му отстъпи стола си и служебния компютър, но му предложи да провери вместо него онова, което го интересува.

Той ѝ каза, че иска да разбере значението на едно име. Мерео.

Оказа се латинско според Гугъл — означавало нещо, което трябва да се заслужи, да се спечели или завоюва, обикновено от войник. Думата вероятно произлизала от древногръцки, от идеята, че воинът има право на възнаграждение за вярната си служба. Имаше и алтернативно обяснение: че произлиза от хетската дума за подялба на плячка.

Преди да бе пристигнал агентът на ФБР, Изриъл Пайк вече знаеше, че хетите са имали право. Той, разбира се, не каза това на агента. Не му беше работа да предоставя доброволно информация. От него се искаше само да отговаря честно на въпросите. И той го правеше.

Нямаше да им каже нито една лъжа.

Не зависеше от него дали ще му зададат верните въпроси.

2

Пуснаха го да си ходи същата вечер, като на другата сутрин отново отидоха да разговарят с него. Този път Изриъл познаваше ченгето — Стърлинг Пайк, единственият помощник-шериф, отговарящ от двайсет години за реда на остров Салвейшън Пойнт.

Освен това беше брат на покойния му баща. Последният негов жив роднина.

Но не бяха близки.

Стърлинг дойде, придружен от жена с вид на маратонска бегачка. Имаше гарвановочерна коса и беше облечена в джинси и черно кожено яке до кръста, със смайващо бяла риза, без униформа или каквито и да било отличителни знаци. Изглеждаше жилава като камшик, а тъмните ѝ очи се фиксираха в неговите като онези ярки лампи за разпит. Чичо му Стърлинг беше висок мъж, доста над метър и осемдесет, но гръбнакът му беше превит, а главата — наведена, сякаш се бореше със силен насрещен вятър. Нямаше грам тлъстина, само оплетени като въжета мускули, покрити със загрубяла кожа, с посивяла коса и сиви, вечно присвити очи.

— Здрасти, Из — каза Стърлинг. — Това е Джен Салазар. От щатската полиция, отдел „Тежки престъпления“. Лейтенант.

Типично в стила на Стърлинг бе да представи пряката си началничка отзад напред. За него чинът беше на последно място — нямаше никакво значение, не и на острова. Той беше местното ченге и точка. Стърлинг виждаше себе си не като помощник-шериф, призван да служи на своята общност, а като неин върховен повелител. Намираше си приятели и им правеше услуги или си създаваше врагове и им причиняваше неприятности. Или слушаш, или те взема на мушка. Така или иначе, Стърлинг решаваше как да се прилага или да не се прилага законът на тези острови по крайбрежието на Мейн и пет пари не даваше за присъствието на следовател от Огъста.

— Здрасти, лейтенант — каза Изриъл, гледайки Салазар, сякаш никога преди не я бе виждал. Тя го гледаше по същия начин. Още докато си разменяха погледи като двама непознати, той си мислеше за дневниците на свижданията в затвора. Никой нямаше да се сети да проверява там, нали? Положително не. Посетителите на Изриъл Пайк като лишен от свобода не интересуваха никого от работещите по случая.

— Добро утро, господин Пайк.

— Джен се включи да помага — каза Стърлинг. — Съставяме работна група, нали разбираш, за да вървим всички в една посока. Окръжни, щатски, федерални, даже шибаната Брегова охрана е ангажирана. Аз съм нещо като координатор, понеже съм запознат с обстановката.

— Запознат с обстановката — повтори като ехо Изриъл и се усмихна. — Тъй де.

Стърлинг Пайк не се усмихваше.

— Докладвах на Джен за конфликта на интереси.

— Ами тогава защо си тук?

— Като служител за връзка.

— Служител за връзка. Това беше добро, чичо.

— Можеш да ми викаш шерифе или Стърлинг.

— Дадено. — Изриъл погледна към Салазар. — Вие имате ли нещо против тоя стар задник да присъства при наличието на конфликт на интереси? Според мен само ще създава неприятности.

— Нямам нищо против — каза тя. — Но ако държите да си тръгне, само кажете.

Изриъл извърна очи към Стърлинг, който беше вперил в него предизвикателен поглед.

— Нека остане. Отдавна не съм се срещал с роднина. Може ли обаче да попитам защо сте дошли да ме видите? Вчера около шест пъти давах обяснения, всичко е протоколирано. Не е като да съм си припомнил нещо ново от снощи досега.

Стърлинг каза:

— Ти си единственият свидетел, Из.

— За теб съм Изриъл.

— Ти си единственият свидетел, Изриъл.

— Не мисля, че това е вярната дума. Свидетел е някой, който е видял какво става. Аз не съм този някой. Просто открих труповете, това е. Станалото вече беше станало. Ако е имало свидетел, това не съм аз.

— Разбира се. Ти си първият, който се е появил на местопрестъплението, да го кажем така.

— Познавате ли жертвите? — попита Салазар.