Читаем Дивергенти полностью

каста да избера, те щяха да ме разберат? Може би щяха да

тъмната й кожа.

ми помогнат да проумея какво е да си Дивергент, какво

- Хайде! - казва. - Строй се, преброй се!

означава това и защо е опасно. Но аз не им доверих тази

Сънувах, че Питър ме е вързал за един стол и ме разпит

тайна и сега никога няма да го разбера.

ва дали съм Дивергент. Отричам, а той ме удря, докато

Стискам зъби и сълзите рукват. Писна ми. Писна ми

не призная. Събуждам се с мокри страни.

да рева и да се чувствам слаба. Но сега едва ли бих могла да

Каня се да кажа нещо, но успявам единствено да просте

спра сълзите.

на. Тялото толкова силно ме боли, че е мъчително дори

Може и да съм се унесла за малко, а може изобщо да не

да дишам. Никак не ми помага и това, че от пороя сълзи

съм мигнала. По-късно същата нощ обаче се измъквам от

миналата нощ сега очите ми са отекли. Кристина ми по

болничното помещение и се връщам 6 спалното. По-лошо

дава ръка.

от това да оставя Питър да ме тикне в болница, е да му

Часовникът показва осем. Трябва да бъдем на релсите

позволя да ме държи там цяла нощ.

до осем и петнайсет.

- Ще побързам и ще взема някаква закуска. Ти само... се

приготви. Май ще ти трябва повечко време този път -

казва тя.

Измърморвам нещо. После започвам да ровя в чекмедже-

mama nog леглото за чиста риза, като се опитвам да не се

вам да не обръщам внимание на болката, която прорязва

прегъвам в кръста. За късмет Питър не е наоколо, та да

стомаха ми, щом се сетя за майка, и продължавам да куцу-

види как се мъча. След като и Кристина излиза, спалното

кам подир Кристина, явно забравила, че нейните крака са

помещение остава празно.

по-дълги от моите.

Разкопчавам ризата си и започвам да изучавам голото

Изкачваме стълбите, които водят от Ямата кьм

си тяло, покрито със синини. За миг цветовете ме хипно

стъклената сграда отгоре, и се втурваме към изхода. Всяко

тизират - яркозелено, тъмносиньо и кафяво. Обличам се

докосване на стъпалата ми до земята причинява болка в

колкото може по-бързо и оставям косата си разпусната,

гръдния кош, но аз се опитвам да я преодолея. Стигаме до

защото не мога да вдигна ръце и да я вържа.

релсите в мига, когато влакът пристига с надута свирка.

Гледам отражението си в малкото огледало на стената

- Къде се бавите толкова? - опитва се да надвика свир

и виждам някаква непозната. И тя е руса като мен, със съ

ката Уил.

щото тясно лице, но с това приликите приключват. А$

- Тая късокраката за една нощ се е превърнала в стари

нямам насинено око, цепната устна и подута челюст. A3

ца - отговаря Кристина.

не съм бледа като платно. Въпреки това, може и да съм аз,

- О, я да мълчиш! - Но за мен това изобщо не е шега.

защото тя се движи, щом аз помръдна.

фор стои най-отпред на нашата група. Толкова е бли

Когато Кристина се връща с по едно кексче във всяка

зо до релсите, че ако пристъпи само още сантиметър,

ръка, седя на ръба на леглото и гледам втренчено развърза

влакът ще му отнесе носа. Той отстъпва, за да даде въз

ните си обувки. Трябва да се наведа, за да ги вържа. Ще ме

можност на някой от нас да се качи пръв. Уил се мята

боли, ако се наведа.

във вагона доста тежко, като най-напред се приземява по

Кристина мълчаливо ми подава кексчето и коленичи

корем, после прибира и краката, фор хваща дръжката на

отпред, за да ми завърже обувките. В гърдите ми нахлува

вратата и се хвърля вътре, сякаш се е качил по стъпала и

благодарност, топла и малко болезнена. Може би във все

изобщо не е усетил тежестта на високото си метър и

ки от нас има по един Аскет, дори самият той да не го

осемдесет тяло.

осъзнава.

Изкуцуквам по-близо до вагона, кривя лице от болка, по

Е, във всеки от нас, с изключение на Питър.

сле стискам зъби и се вкопчвам в дръжката. Това много ще

- Благодаря ти - казвам.

боли.

- Няма как да тръгнем оттук навреме, ако трябваше

Ал ме подхваща под мишниците и с лекота ме издърпва

сама да се завържеш - отговаря тя. - Хайде! Нали поне мо

вътре. Болката ме пронизва от глава до пети, но трае

жеш да ядеш и да ходиш едновременно?

кратко. Забелязвам Питър зад него и бузите ми пламват.

Поемаме бързешком кьм Ямата. Кексчето има вкус на

Ал явно иска да бъде мил с мен, затова му се усмихвам, но

банан и е с орехи. Мама печеше подобен хляб, за да го раз

всъщност ми се ще хората да не са чак толкова мили. Ся

дава на безкастовите, но аз така и не успях да го опитам.

каш Питър и без това няма достатъчно козове срещу мен.

Вече бях твърде голяма за тжива глезотии. Сега се опит-

- Зле ли ти е? - пита Питър и ме поглежда с престоре-

но съчувствие - крайчетата на устните му се отпускат,

щу какво охраняваме града?

извитите му вежди се свиват. - Или просто си малко...

Тя прави страшна физиономия и заплашително извива

Дървена?

пръсти.

Той избухва в смях от собствената си шега, а Моли и

- Чудовища!

Дрю се присъединяват. Моли има грозен смях - пръхти и

Изразително подбелвам очи.

тресе рамене, а Др1о се смее напълно беззвучно, затова из

- От пет години дори няма охрана близо до оградата -

глежда така, сякаш нещо го боли.

казва Уил. - Не си ли спомняте, че едно време полицията

- Всички благоговеем пред невероятната ти духови