Читаем Дивергенти полностью

те на Ерик, е все едно да наеме бавачка, която точи ножо

От лицето на Кристина руква кръв и се събира в локва

ве, за да минава no-бързо времето.

под бузата й. За първи път в живота си се моля някой да

Кристина прибира няколко кичура зад ушите си. Коса

загуби съзнание.

та й е подравнена по линията на челюстта, черна и при

Но тя не припада. Пищи и освобождава едната си ръка.

хваната със сребърни шноли. Отново изпуква с кокалчета-

Удря Моли по ухото, вади я от равновесие и се изтръгва

та на ръцете си. Изглежда притеснена. И нишо чудно - кой

от хватката й. Изправя се на крака, притиснала лицето

не би се притеснил, наблюдавайки как Уил се свлича като

си с ръка. Кръвта, която шурти от носа й, е тъмна и гъ

парцалена кукла.

ста и за секунди облива пръстите. Тя изпищява отново и

Ако схватките между Безстрашните приключват едва

пропълзява по-иадалеч от Моли. По подскачането на раме

когато единият противник не може да стои на крака, не

нете мога да се досетя, че ридае, но едва я чувам, оглушала

знам аз докъде ще стигна в първата степен на инициация

от тътена в ушите си.

та. Дали ще съм като Ал, застанала над тялото на човек,

„Моля те, загуби съзнание."

когото едва не съм умъртвила, или ще бъда на мястото на

Моли изритва Кристина в ребрата и я просва по гръб.

Уил, свита на жалка купчинка върху пода? Егоизъм ли е да

Ал се освобождава от захвата на пръстите ми и ме при

жадувам победа, или пък е храброст? Избърсвам изпотени

тиска кьм себе си. Стискам зъби, за да не се разрева. Пър

те си длани в панталоните.

вата нощ никак не ми беше мъчно за Ал, но все още не съм

Заставам нащрек, когато Кристина изритва Моли в

станала напълно безсърдечна. Като гледам как Кристина

ребрата. Моли започва да се бори за глътка въздух и стиска

притиска гърдите си, ми идва да се втурна между нея и

зъби, сякаш всеки момент ще зарьмжи. Кичур остра черна

Моли.

коса пада през лицето й, но тя не я отмята.

- Спри! - вие Кристина, когато Моли замахва с крак да

Ал стои до мен, но аз съм твърде погълната от новата

я ритне отново. После протяга ръка. - Спри! Аз съм... -

схватка, за да го погледна или да го поздравя с победата,

закашля се, - аз съм победена.

както вероятно очаква. Не съм много сигурна.

Моли се усмихва победоносно, аз въздъхвам облекчено.

Моли се хили нагло срещу Кристина и неочаквано, без

Ал също въздъхва, гръдният му кош се надига и спуска, оп

каквото и да било предупреждение се хвърля напред, про

рян в рамото ми.

тегнала ръце към кръста й. Блъска я силно, поваля я на зе

Ерик тръгва към центъра на ринга бавно и застава над

мята и я притиска към пода. Кристина се съпротивлява,

Кристина със скръстени ръце.

но Моли е тежка и не помръдва.

- Извинявай, какво каза? Че си победена ли? - тихо про

Моли замахва, но Кристина отмята глава и избягва уда

говаря той.

ра; Моли обаче замахва отново, пак и пак, докато юмру-

Кристина се изправя на колене. Когато отлепва ръка

om nog а, дланта й оставя ален отпечатък. Притиска

рискува да умре.

носа си, за да спре кръвоизлива, и кима.

Затварям очи, представям си я как пада върху назъбени

- Ставай! - казва равно тои. Ако вместо това се беше

те скали долу и потръпвам.

разкрещял, едва ли щях да усетя как всичко в стомаха ми се

- Добре - казва тя, гласът й трепери.

надига и напира да излезе навън. Ако се беше разкрещял, щях

Достатъчно висока е, прехвърля крак през парапета.

да знам, че по-страшно няма да стане. Но неговият глас

Коленете й треперят. Опира пръстите на стъпалото

остава тих и думите са подбрани точно на място. Тои

си о ръба, докато прехвърля и другия крак. Застава с лице

стиска Кристина за ръката, вдига я на крака и я повлича

кьм нас, отрива длани о панталона си и толкова здраво

към вратата.

стиска парапета, че чак кокалчетата й побеляват. После

- Следвайте ме! - нарежда иа нас, останалите.

провесва единия крак през ръба. След това и другия. Виж

И пие се подчиняваме.

дам лицето й през решетките на преградата. То издава ре

шителност, устните са здраво стиснати.

В гърдите си усещам тътена на реката.

До мен Ал настройва часовника си да отчита времето.

Застанали сме близо до парапета. Ямата е почти пус

През първата минута и половина Кристина се справя

та; наближава пладне, макар да имаме чувството, че дни

добре. Пръстите й здраво стискат парапета и ръцете й

наред е само нощ.

не треперят. Започвам да вярвам, че ще се справи и ще по

Но дори да имаше хора наоколо, едва ли щяха да помог

каже на Ерик колко е бил глупав да се съмнява в нея.

нат на Кристина. Първо сме с Ерик. После Безстрашните

Но после реката се блъска в скалата и зад гърба на

имат други правила - за тях бруталността не е наруше

Кристина бликва пяна. Лицето й се удря в преградата и тя

ние.

изкрещява. Ръцете й се изплъзват и остава да виси само на

Ерик запраща Кристина към парапета.

крайчетата на пръстите си. Опитва да се хване по-здра

- Прескочи го! - нарежда.

во, но сега ръцете й са мокри.

- Какво? - Казва го, сякаш очаква той да се смили, но ши

Реша ли да й помогна, Ерик ще ме принуди да споделя

роко отворените й очи и пепелявото лице говорят друго.

нейната съдба. Дали да я оставя да падне и да се пребие,

Ерик няма да отстъпи.