Читаем Дезертьорът полностью

— Кайл, мамка му, помисли. Да не искаш да умреш при ракетна атака? Или в престрелка с бившите ти събратя от Делта Форс? Защото ще се случи точно това. Двамата с госпожица Тейлър сме тук, за да попречим да бъдеш убит — да бъдеш принуден да замълчиш — от онези, които искат ти и историята ти да бъдете убити и заровени. Искаш да си върнеш за нещо на Уорли ли? Направи го в цивилизована обстановка, където светът да може да чуе. Най-лошото, което може да ти се случи, е да те сложат в килия до тази на Уорли.

— Няма да вляза в затвор. Никога повече.

— Там дават бекон на закуска, за бога. — Броуди знаеше, че не бива да обещава нищо, но все пак двамата с Тейлър се намираха на доста лошо място. — Сигурен съм, че ако се предадеш доброволно, ще можеш да намалиш присъдата си за дезертьорство с няколко години.

Мърсър остана прав в края на платформата.

— И това не е достатъчно. Трябва също да знаете, че изтезавах и убих един агент от ЦРУ, Робърт Креншо, в Пешавар.

— Това не го чухме.

— Чухте го. Освен това убих Хагърти. Няма връщане.

— Добре… тогава ни кажи защо ги уби.

Мърсър се усмихна.

— Ако ви кажа, ще трябва да ви убия.

— Е, тогава ми кажи защо не уби Ал Симпсън.

— Той не ми е направил нищо.

— Добре, капитане, щом си тръгнал да признаваш, какво са ти направили онези цивилни в Афганистан, че си ги убил?

Мърсър впери поглед в Броуди, после в Тейлър.

— Операция „Флагстаф“ — каза Тейлър.

Мърсър помълча, после каза.

— Още виждам жените, опитващи се да защитят децата си, старците, малките момчета и момичета, разкъсвани от куршумите. Още виждам кръвта навсякъде и чувам писъците и виковете, които опъваха нервите ни до такава степен, че ги заглушавахме, като стреляхме, докато всичко не приключеше. — Той отново погледна към реката, после към Броуди и Тейлър. — Обзалагам се, че никога не сте виждали толкова много кръв.

Тейлър го погледна в очите.

— Трябва да разкажеш на другите хора за „Флагстаф“.

Мърсър поклати глава.

— Това не е начинът да те запомнят.

— Кайл… това не е начинът, по който аз искам да запомнят мен.

Той я погледна.

— Аз… чувал ли си за село Мирабад?

Мърсър кимна.

— Да. Но не беше от моите села.

— Беше от моите. Помагах за събиране на сведения за… не съм сигурна за кого… но един ден отрядът ми се върна в Мирабад и всички бяха избити.

Мърсър отново кимна.

— Цивилни въпроси. Винаги съм подозирал, че са били част от „Флагстаф“.

— Не знаехме.

— Знаели сте. Или е трябвало да знаете. — И добави: — Имаше много села като Мирабад.

Тейлър не отговори.

Мърсър погледна Броуди.

— А ти убивал ли си НЦ? — Невинни цивилни.

— Нито един.

— Значи се гордееш с изпълнения си боен дълг.

— Да.

— Точно там е цялата разлика. Това е нещо, с което ще бъдеш запомнен.

— Може би.

— Знаеш ли как помнят мен повечето американци? Помнят ме от онова шибано видео на талибаните, коленичил в шибаната прах като бито куче.

Броуди и Тейлър се спогледаха.

— Онези шибани брадати лайнари… — продължи Мърсър. — Сложиха ме пред камерата… мен, Кайл Мърсър, от Делта Форс… години боен опит, нито веднъж не показал и капка страх… и се стигна до това… коленичил в прахта пред очите на целия свят… пред очите на приятелите и семейството ми… на другарите ми… Но видя ли светът края на историята? Видя ли някой как режа шибаните им глави?

— Ние видяхме. Армията видя.

— Искам светът да види.

— Добре… Може би ще заявиш искането си пред военния съд.

Мърсър сякаш не го чу.

— Две шибани години в онази адска дупка. Измъчван с глад, пребиван, унижаван… — Той погледна Тейлър. — Изнасилван.

Тейлър пое дълбоко дъх.

— Съжалявам. Наистина.

Мърсър погледна Емилио, който гледаше странно сеньор Кайл и очевидно се питаше какво става, по дяволите. Мърсър му извика нещо и той бързо слезе по рампата при хората си, които още стояха на брега, готови да започнат тренировка по живи мишени. Калашникът правеше по шестстотин изстрела на минута, което означаваше петнайсет хиляди куршума по тях за трийсет секунди. Така че най-добре беше да не опитват нищо. А дори и да бяха сами с Мърсър, Броуди и Тейлър нямаше да отидат никъде. Бяха изминали дълъг път, за да чуят измъчената същина на този случай, и сега се намираха на прага на отговорите.

Мърсър им обърна гръб и отново се загледа в реката. Кимна към лодката им.

— Определено сте имали кураж, за да дойдете тук.

— Ела с нас — каза Броуди. — Така ще покажеш истински кураж.

Мърсър все едно го чу и продължи:

— Отрядът ми беше на нощна мисия в едно село до Кабул. Трябваше да заловим един местен талибански командир. И тогава всичко отиде по дяволите. Местните уж бяха посочили онзи тип и искаха да се отърват от него, но се оказа капан. Двама от хората ми бяха убити, а петима ранени. Измъкнахме се с мъртвите и ранените и исках да си го върна на онези шибани уж НЦ, които ни устроиха всичко това. — Погледна Броуди. — На теб случвало ли ти се е?

— Това е твоята история, Кайл, не моята.

Мърсър кимна.