— В Афганистан не се страхувах да умра. Просто не исках да умирам заради някаква глупост.

— По време на война обикновено изборът не е твой.

— Така е. Но сега е.

— Да. Ще импровизираме.

— И аз ще задам мелодията.

— Ти ще тананикаш. — И ѝ напомни: — Първоначалната ни задача беше да открием и арестуваме беглеца…

— Това се промени.

— Добре, но…

— Надявам се да си научил нещо от лайняното шоу в „Кокошарника“.

— Научих. Никога не влизай в бардак без оръжие.

— Мисля, че си пропуснал по-важния урок, Скот. Не влизаш в лагера на въоръжен враг без батальон зад гърба си.

— Ясно. Виж, най-много от всичко ми се иска да видя Кайл Мърсър вързан на задната седалка с напъхано манго в устата. Но ще се задоволя и с откриването на лагера му.

— Добре. Значи се разбрахме за мисията.

— Да.

— И никакви фантазии за залавянето на Кайл Мърсър.

— Имам нова фантазия.

Тейлър го погледна, но не отговори.

— Ако излезем от това живи… ще ти направя хубава вечеря — каза тя.

— Очаквам я с нетърпение. — Значи трябваше само да се приберат живи у дома, за да изпълни фантазията си за преспиване с Маги Тейлър. Тя определено знаеше как да бетонира сделка.

Броуди загледа как Колинс отброява пари от пачката в ръката си и плаща горивото. Забеляза също, че пилотът е с цигара в ръка — както си стоеше до знака NO FUMAR. Този идиот можеше да ги убие преди да им се отвори шанс сами да си докарат края.

Броуди се облегна и допи сока си. Беше напълно възможно Кайл Мърсър вече да е научил за случилото се в „Кокошарника“ — по радио, по сателитен телефон или по пратеник — и в момента да наблюдава пистата в Кавак с мутрите си и да очаква неканени гости. Е, това щеше да сложи бърз край на задачата им.

— За какво си мислиш? — попита го Тейлър.

— Мисля си, че Кайл Мърсър може да чака на пистата в Кавак, за да види кой ще пристигне със следващия самолет от Сиудад Боливар или Каракас.

— Господин и госпожа Боуман, за да наблюдават птици.

— Тази пуйка ще полети ли според теб?

— Ще видим.

— Да, ще видим.

40.

Бяха излетели преди час и половина от „Томас де Херес“ и през повечето време Тейлър беше със затворени очи, така че на Броуди не му оставаше друго, освен да чете „Птиците на Венецуела“ на таблета ѝ. Откри, че повечето птици не са моногамни. Явно е бил птица в предишния си живот. А Маги Тейлър е била червена ара, която се чифтосва веднъж годишно.

Презареждането в ТДХ беше отнело повече време от очакваното — подобно на повечето неща във Венецуела, с изключение на смъртта — и вече беше почти осем сутринта. Небето беше безоблачно, слънцето се беше издигнало доста над хоризонта и осветяваше терена, който сега представляваше гъста гора без много признаци за човешко присъствие.

— До Кавак остават петнайсет минути — обяви Колинс. — Още ли искате да погледате от въздуха?

— Да — извика му Броуди.

Тейлър отвори очи.

— Какво става?

— Кавак след петнайсет минути.

Тя кимна.

— Първо ще стигнем Аян Тепуи, където е Ангелският водопад — каза Колинс. — Ще прелетим покрай него. Кавак е от другата страна на планината.

— Добре — отвърна Броуди, наведе се към Тейлър и добави тихо: — Ще направим въздушно разузнаване на пистата, за да видим какво е положението в зоната за кацане.

Тя отново кимна и забеляза таблета си в скута му.

— Какво четеш?

— Пилешко порно.

— Ще можеш ли да говориш като човек, който разбира от птици?

— Аз съм от ОКР. Мога да говоря като разбиращ от всичко, когато играя някаква роля.

— Дай ми пример.

— Добре… Ако гледаш фазан, летящ на петдесет метра пред теб, трябва да се прицелиш около метър и половина пред него, за да го улучиш.

Тейлър се усмихна.

— Ами ако е човек на муле, който стреля по теб? Тогава в задника на мулето ли се целиш?

— Всъщност, госпожице, ако конница атакува пехота, пехотата се цели в конете. Те са по-голяма мишена.

— Трябваше да използваш този довод при разследването.

— Просто забравих за него.

След като приключиха с обичайното дрънкане преди мисия, той каза:

— Ако пистата изглежда опасна, просто ще разузнаем района от въздуха, ще направим няколко снимки и ще кажем на Колинс да продължи към Богота.

Тя кимна. Броуди ѝ върна таблета и тя го включи в контакта до седалката си, за да го зареди.

— Аян Тепуи е точно пред нас — каза Колинс. — Не можете да я пропуснете.

Броуди и Тейлър погледнаха през предното стъкло към плосковърхата планина, чиято източна страна беше осветена в жълто от изгряващото слънце. Върхът ѝ се издигаше поне на няколко десетки метра над тях и беше скрит от облаците, които се трупаха около горната част на планината. В подножието ѝ във всички посоки се простираше безкрайна гъста джунгла, пресичана от малки притоци на река Ориноко.

— Зашеметяващо е — рече Тейлър.

— Вече не ги правят такива — съгласи се Броуди.

Тейлър направи няколко снимки със смартфона си и Броуди си позволи да се надява, че няма да му се наложи да ги гледа в апартамента ѝ.

Колинс продължи да играе ролята на гид: