Читаем Десетата зала полностью

Когато автомобилът се качи на бордюра на три коли разстояние от краката им и продължи напред с две колела на тротоара и две на платното, Люк вече бе сграбчил кожения ръкав на Сара и я запращаше настрани с цялата въртелива сила, на която бяха способни рамото и торсът му. Тя се завъртя на улицата като детски пумпал.

Люк остави собственото си тяло да продължи по инерция и в мига на сблъсъка бронята на колата закачи бедрото му. Разлика от един-два сантиметра, част от секундата или както човек реши да преценява разминаването, бе разлика между натъртването и счупения таз.

Люк полетя към улицата, завъртя се и падна толкова близо до Сара, че двамата инстинктивно се пресегнаха един към друг и се опитаха да докоснат пръсти.

Колата стържеше варовиковите блокове на общежитието на Пемброук Колидж, хвърляйки искри, събори един улук, после слезе обратно на улицата и се отдалечи с писък на гуми по асфалт.

Лежащите в средата на улицата Люк и Сара сплетоха пръсти.

— Добре ли си? — едновременно попитаха и също едновременно си отговориха: — Да.

Не им беше писано да си легнат още четири часа.

Трябваше да дават показания в полицията, да им бъде оказана първа помощ от екипа на линейката, който се погрижи за порязванията и драскотините, след което ги откараха в болницата „Нъфилд“, за да направят рентгенова снимка на бедрото на Люк. Младата лекарка от азиатски произход в травматологията обърна повече внимание на червените кокалчета на ръката му, отколкото на скорошните му наранявания.

— Това е инфектирано — каза тя. — Имате целулит, тъканна инфекция. Откога сте така?

— Седмица, седмица и половина.

Лекарката огледа по-внимателно ръката и видя белега на безименния пръст.

— Порязахте ли се?

Люк кимна.

— Вземах еритромицин. Не ми помогна особено.

— Ще взема проба, но се боя да не е някаква резистентна на антибиотици бактерия. Ще ви предпиша пет различни лекарства, рифампин и триметоприм сулфонамид. Ето визитката ми, обадете ми се след три дни за резултатите от изследването.

Полицията се отнесе към инцидента сериозно, но инстинктивното чувство на Люк и Сара, че става въпрос за покушение, бе отхвърлено от служителите, които потеглиха да търсят син седан с пиян шофьор. Щяха да пуснат съобщения на полицейските честоти и да прегледат видеозаписите от градския център. Люк и Сара щели да бъдат уведомени, ако открият виновника, и тъй нататък.

Онемели от изтощение и здравата разтърсени от разминаването на косъм със смъртта, двамата се взираха един в друг в празното лоби на хотела. Люк си помисли да я прегърне, но не искаше да я травмира допълнително.

Тя обаче нямаше такива задръжки.

На Люк му хареса усещането от ръцете й около кръста му, но то не продължи дълго. След малко двамата куцукаха към стаите си.

Гатиноа почти се надяваше телефонът да иззвъни отново, за да му даде повод да се отърве от баджанака си. Богатият самохвалко с крещящо безвкусен апартамент беше някакъв търговец на валута. Беше му обяснявал стотици пъти особеностите на работата си, но Гатиноа изключваше всеки път, когато месестите му устни започваха да дрънкат за слабо евро, силен долар и тъй нататък. Идеята да правиш пари, като местиш електронно торби с валута от едно място на друго, му се виждаше паразитна. Какво правеше този човек? За доброто на света? За страната си?

Жена му и балдъзата изглеждаха погълнати от онова, което говореше баджанакът, и отпиваха съсредоточено коняк — последните питиета след неделното вечерно парти по случай повишаването на домакина до шеф на един от клоновете на банката му.

Гатиноа не се съмняваше в ползата, която допринасяше самият той за страната си. Днес бе прекарал часове на телефона, дори бе направил безпрецедентна визита до Басейна, за да научи новините от хората си.

Беше се оказал абсолютно прав за жестокостта на Боне и не пропусна да напомни на Марол за предсказанието си. През последните две седмици бе поглъщал всяка информация от Руак с мрачно възхищение. А сега дойде ред и на лагера. Дъртото момче обичаше кръв.

Е, а това означаваше повече власт за него.

И точно както си мечтаеше, телефонът зазвъня. Гатиноа скочи с благодарност и се извини, че ще се обади от библиотеката.

— Цял ден говори по телефона със службата си! — оплака се жена му на сестра си.

Банкерът като че ли се умърлуши, че аудиторията му е намаляла.

— Е, това е. Мисля, че така и няма да разберем с какво си изкарва хляба Андре, но определено бди над спокойния ни сън, сигурен съм в това. Още коняк?

Гатиноа седна в едно от креслата в библиотеката. Книжните лавици бяха запълнени с подвързани със стара кожа томове, докосвани от перата за бърсане на прах и от нищо друго.

Гласът на Марол звучеше уморено.

— Боне пак се е развихрил.

— Този човек не почива ли? — не повярва на ушите си Гатиноа. — Сега пък какво?

— Току-що са се опитали да прегазят Симар и Мелъри на една улица в Кембридж. Един от хората ни е видял инцидента с очите си. Двамата са се отървали с леки натъртвания. Шофьорът успял да се измъкне.

Гатиноа изсумтя.