Читаем Декамерон полностью

О, морни мои дни!Дали ще мога да се върна пак.отдето ме отвлякоха злини?Без друго аз не мога, тъй изгарягръдта ми туй желаниеда бъда (морна аз!), където бях,о, благо мое, отдих мой и вяра,и разтушаващо дихание,че ти кажи: от други ме е страх;надежда дай, синьоре, тя е зрак,утеха за духа в здрачевини.Не мога да опиша таз наслада,която ми гори душата,че нямам денем, нито нощем мира;а слух и зрение без миг пощадас такава сила непознатанакладоха у мен пожар без спира,че той изцяло ме побира.Не може друг да ме теши, че кактой добродетел в мен ще съхрани.О, хайде, казвай, ще ли те намеряотново, как, кога,да те целуна мъртва по очите?Кажи ми, ще ли дойдеш като вчера,о благо мое, и сегасъс думите веднага, а пък в днитебезкрай да бъдеш утешител драг,без грижа, че Амур ще ме рани?И ако нявга дойдеш пак при мене,ще бъда ли безумна,да си отидеш пак да те оставя?Ще те държа уста в устата сленидордето мога, о, дордето клюмнаи своето желание удавя;за друго дума да не става;ела веднага и ме прегърни,че като си помисля, пея чак.

Тази канцона накарала дружината да си помисли, че Филомена е обзета от нова и щастлива любов; и тъй като думите й подсказвали, че тя я изживява много по-дълбоко, отколкото дава вид, всички отсъдили, че Филомена трябва да е много щастлива, а някои дори й завидели. Когато дамата свършила своята песен, кралицата се досетила, че на другия ден е петък, затова се обърнала любезно към всички и им казала:

— Благородни дами й младежи, вие знаете, че утрешният ден е посветен на мъките и страданията на нашия Господ Бог; ако си спомняте, когато Неифила беше кралица, ние прекарахме тоя ден най-благочестиво и отложихме нашите забавни разкази; същото направихме и през следващия ден — събота. Затова, желаейки да последвам благочестивия пример, който ни бе даден тогава от Неифила, аз мисля, че ще бъде по-прилично, ако утре и други ден се въздържим от нашите забавни разкази, както направихме и миналия път, и си припомним онова, което през тия два дни е било извършено за спасението на нашите души.

Благочестивите слова на кралицата допаднали на всички; когато тя разпуснала дружината, било вече доста късно и всички се прибрали да почиват.

ДЕН ОСМИ

Завършва седмият ден на Декамерон, започва осмият. Под ръководството на Лаурета дружината разсъждава за това как всеки ден жените лъжат мъжете си или мъжете — своите жени или как мъжете един друг се мамят.


В неделя сутрин, когато кралицата и дружината се събудили, лъчите на изгряващото слънце вече позлатявали върховете на най-високите планини, прогонвайки мрака и хвърляйки светлина върху всичко наоколо; дружината се поразходила по росната тревица, след което, към половината на третия час, всички отишли в близката църквица, където изслушали божествената литургия; после се прибрали в двореца, наобядвали се в най-приятно и весело настроение, попели и потанцували и кралицата разрешила, който иска, да се оттегли да почива. Но когато слънцето почнало да преваля, по волята на кралицата те отново насядали край прекрасния водоскок за обичайните си разкази и следвайки заповедта на кралицата, Неифила започнала така.

НОВЕЛА I

Гулфардо взема пари назаем от Гаспаруоло и ги дава на жена му, която се съгласила да спи с него срещу такава сума; после Гулфардо заявява на Гаспаруоло в присъствието на жена му, че е върнал парите на нея, и тя потвърждава, че е вярно.


Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Оксана Сергеевна Головина , Марина Колесова , Вячеслав Александрович Егоров

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука