Читаем Декамерон полностью

Когато наближила Коледа, жената казала на мъжа си, че ако й разреши, тя би искала да отиде тоя ден сутринта на църква, за да се изповяда и причести, както всички останали християни. Но ревнивецът възразил: „Какви грехове имаш, та искаш да се изповядваш?“ Жена му отвърнала: „Как така? Нима ме мислиш за светица, защото по цял ден ме държиш затворена в къщи? Ти знаеш много добре, че и аз, като всички смъртни, си имам грехове, но не искам да се изповядам пред тебе, защото ти не си свещеник.“ Тия нейни думи възбудили подозрение у ревнивеца, който решил да разбере какви са й греховете и веднага измислил как да постигне своите намерения; затова й казал, че няма нищо против, но че държал тя да не отива в друга църква, а в тяхната капела; настоял тя да се изповяда или на техния капелан, или пред някой определен от капелана свещеник (но не пред друг), а след това да се прибере веднага у дома. Жена му си рекла, че се е хванал на въдицата, но не му казала нищо, само отвърнала, че ще направи както той й наредил.

На първия ден на Коледа жената станала още призори, облякла се и се запътила към църквата, посочена от нейния съпруг. Ревнивецът също станал рано и избързал към църквата, където пристигнал преди жена си; казал на тамошния свещеник какво възнамерявал да направи, опя се съгласил, ревнивецът нахлузил едно свещеническо расо и дълбока и тясна отстрани качулка, от тия, дето носят свещениците, дръпнал я над лицето си и седнал зад олтара. В това време жената пристигнала в църквата и казала, че й трябва свещеника. Свещеникът дошъл веднага, но като чул, че тя иска да се изповяда, отвърнал, че не ще може да и изслуша и ще й прати някой свой другар; после си тръгнал и пратил ревнивеца да се пържи в собствената си мъка. А той пристъпил важно и тържествено и въпреки че било доста тъмничко и че бил спуснал качулката над лицето си, жена му веднага го познала. Щом го видяла, тя си рекла: „Слава тебе господи, задето тоя ревнивец стана свещеник; почакай малко и ще видиш как ще си вземе белята.“ Ти се престорила, че не го е познала и коленичила подмити и краката му.

Месер ревнивецът си сложил в устата няколко камъчета, та като заговори, жена му да не го познае по гласа, защото си въобразявал, че във всичко останало е успял така да се предреши, че жена му в никакъв случай няма да разбере, че е той. Жена му започнала да се изповядва; най-напред му казала, че е омъжена, и подметнала, сякаш между другото, че е влюбена в някакъв свещеник, който всяка нощ я посещавал в леглото й. При тия думи сърцето на ревнивеца се свило от болка, сякаш с нож го проболи, и ако не изгарял от желание да разбере какво ставало по-нататък, щял да се откаже от изповедта и да си отиде. По той успял да се овладее и запитал жената: „Как, нима съпругът ви не спи с вас?“ Жената отвърнала: „Да, месер.“ Тогава ревнивецът я запитал: „Че как е възможно и свещеникът да спи с вас?“ Жената продължила: „Месер, аз не знам какво прави тоя свещеник, но до която и врата да се допре, както и да е заключена или залостена, той веднага я отваря; той ми разправяше, че като стигнел до вратата на моята стая, преди да я отвори, изричал някакви слова, след които мъжът ми заспивал веднага; след като го усети, че е заспал, свещеникът отваря вратата, влиза в стаята и ляга при мен; досега не му се е случвало да не сполучи.“ Тогава ревнивецът казал: „Мадона, тия работи не са никак хубави, ще трябва да престанете.“ Жената рекла: „Месер, не зная дали ще мога да го направя, защото много го обичам.“ Ревнивецът отсякъл: „В такъв случай не мога да ви опростя греховете.“ Жената въздъхнала: „Това не ми е никак приятно, но аз не дойдох тук, за да лъжа; ако бях убедена, че ще мога да го сторя, щях да ви кажа.“ Тогава ревнивецът се обадил: „Мадона, право да си кажа, много ми е мъчно за вас, защото виждам, че ако я карате така, ще погубите душата си; но заради вас няма да пожаля сили и ще прочета Богу нарочни молитви, та дано ви помогнат; понякога ще пращам при вас едно момче, дето прислужва в църквата, и вие ще му казвате дали тия молитви са ви помогнали, или не; помогнат ли, ще продължим.“ Жената отвърнала: „Месер, за бога, не пращайте никого у дома, защото мъжът ми е толкова ревнив, че ако узнае, никой няма да може да му избие из главата мисълта, че тоя човек е дошъл с нечисти намерения, и цяла година няма да имам мира.“ Ревнивецът я успокоил: „Мадона, не се бойте; така ще направя, че от него по тоя въпрос няма да чуете вече ни дума.“ Тогава жената казала: „Щом се наемате да го сторите, нямам нищо против.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Оксана Сергеевна Головина , Марина Колесова , Вячеслав Александрович Егоров

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука