Читаем Да спасиш свидетел полностью

Скрит в гората, Серов прикова лазерната точка върху врата на мъжа. Усмихна се доволно. Мъжът и жената се подреждаха идеално на една линия. Патронът в цевта имаше модернизиран куршум с цялостно стоманено покритие. Серов усърдно изучаваше както оръжията, така и раните, причинени от тях. При висока скорост куршумът почти не се деформираше при минаване през целта. Но въпреки това щеше да причини смъртоносна рана, освобождавайки светкавично кинетичната си енергия в човешкото тяло. Първоначалният пробив щеше да бъде няколко пъти по-голям от самия куршум, преди частично да се затвори. А от него като от епицентър на земетресение щяха да тръгнат кръгови вълни, носещи жестоко унищожение. За Серов във всичко това се криеше своеобразна красота.

Руснакът добре знаеше, че скоростта е най-важният фактор за кинетичната енергия, която от своя страна определя пораженията върху целта. Удвоиш ли тежестта на куршума, удвояваш и кинетичната енергия. Серов обаче бе научил отдавна, че когато удвоиш началната скорост на куршума, кинетичната енергия се увеличава четворно. А оръжието и патроните на Серов бяха създадени тъкмо за да постигнат максимална скорост на куршума. Да, много красиво наистина.

Но поради стоманеното покритие куршумът можеше с лекота да прониже човек и след това да убие още един. Войниците нерядко използваха в сраженията подобен трик. Както и наемните убийци. Е, ако се наложеше да стреля по жената повторно… Какво пък, патроните бяха сравнително евтини. Човешкият живот също.

Серов пое дъх, застина съвършено неподвижно и лекичко натисна спусъка.

— Боже мой! — изкрещя Лий, когато видя как тялото на мъжа отхвръкна и се блъсна в жената. Двамата рухнаха на земята, сякаш зашити един за друг.

Лий инстинктивно се втурна напред да помогне. Нов изстрел улучи дървото край главата му. Той веднага се просна долу и потърси прикритие, докато наблизо прелиташе още един куршум. Залегнал ниско, Лий измъкна нощния далекоглед, едва го настрои с треперещи ръце и огледа мястото, откъдето предполагаше, че са дошли изстрелите.

Нов куршум удари съвсем наблизо и напълни очите му с влажна пръст. Противникът явно си знаеше работата и беше дошъл с муниции като за лов на динозаври. Лий усещаше как попаденията бавно и методично наближават към него.

Несъмнено стрелецът използваше заглушител, защото всеки гърмеж напомняше силен удар с длан по гладка стена. Пляс. Пляс. Пляс. Сякаш не бяха конични парчета метал, литнали с невъобразима скорост, за да унищожат един частен детектив, а просто пукнати балончета на детска забава.

Лий се мъчеше да не диша, да не помръдва нищо друго, освен ръката с далекогледа. В един ужасяващ миг видя как червеният лазерен лъч се стрелна покрай крака му като любопитна змия, после изчезна. Нямаше много време. Останеше ли на място, с него бе свършено.

Той остави пистолета, разпери пръсти и внимателно опипа пръстта, докато се натъкна на камък. Използвайки само замаха на китката, метна камъка настрани; чу го как се удари в дърво, след секунди на същото място се вряза куршум.

С инфрачервения далекоглед Лий веднага засече топлината на последния изстрел — мястото, където нажежените, бедни на кислород газове излетяха от цевта и се сблъскаха с външния въздух. Тази проста физическа реакция бе погубила не един войник, разкривайки неговата позиция. Лий можеше само да се надява на същия резултат.

Сега вече успя да различи топлинното изображение на човека между дърветата. Стрелецът не беше много далече, с малко късмет пистолетът на Лий можеше да го улучи. Разбирайки, че вероятно ще има само една възможност, Лий бавно стисна оръжието, вдигна дулото и потърси чист прицел. Без да откъсва око от образа на противника в далекогледа, той свали предпазителя, изрече безмълвна молитва и изстреля осем от петнайсетте патрона в пълнителя. Изстрелите на пистолета бяха много по-шумни от тези на пушката със заглушител. Наоколо нощните животинки се разбягаха на всички страни.

По някакво чудо един от куршумите улучи целта — най-вече защото Серов беше опитал да мине по-наблизо и сам се изпречи пред изстрела. Когато куршумът се вряза в лявата му ръка, руснакът изпъшка от болка. Това продължи част от секундата, сетне парчето метал разкъса меките мускули и вени, раздроби раменната кост и накрая спря в ключицата. Ръката веднага увисна като безполезна тежест. След като бе убил в своята кариера дванайсет души, Леонид Серов най-сетне разбра какво е да те прострелят. Стискайки пушката със здравата си ръка, бившият агент взе единственото възможно решение. Обърна се и побягна, ръсейки кръв по земята на всяка крачка.

Лий проследи бягството на врага с нощния далекоглед. По неловките му движения разбра, че е улучил поне веднъж. Би било глупаво и безсмислено да преследва въоръжен и ранен противник. Освен това имаше по-важна работа. Той грабна раницата и хукна към къщата.