Читаем Черна неделя полностью

Майкъл Ландър отива да играе футбол. Вече е в десети клас и излиза без знанието на родителите си. Усеща, че е длъжен да го върши. Има нужда от доброто чувство, което съучениците му изпитват към спорта. Любопитен е спрямо себе си. Футболният екип го прави прекрасно безличен. Когато е с него, сам не се забелязва. В десети клас е късно момче да започва да се учи на футбол и има много да наваксва. За негово учудване играчите проявяват търпение. След няколко дни предупреждения и заплахи разбират, че макар и наивен по отношение на играта, той е готов на всичко и иска да се учи от тях. Това трае една седмица. Родителите му научават, че ходи да играе футбол. Те мразят треньора, безбожник, за когото ходят слухове, че държи алкохол в дома си. Преподобният Ландър е станал член на училищното настоятелство. Семейство Ландър се запътва към игрището с колата. Майкъл не ги вижда, докато не чува името си. Майка му се приближава до страничната линия, като върви вдървено по тревата. Преподобният Ландър чака в колата.

— Веднага съблечи тези шутовски дрехи.

Майкъл се прави, че не я чува. Играе десен защитник във втория отбор и участва в меле. Заема стоика. Вижда ясно всяка тревичка. Момчето пред него има червена драскотина на прасеца.

Майка му вече е достигнала страничната линия. Пресича я и тръгва по игрището. Сто килограма целенасочен гняв.

— Казах да съблечеш тези шутовски дрехи и да дойдеш в колата.

В този миг Майкъл още може да се спаси. Може да изкрещи в лицето на майка си. Ако треньорът е по-съобразителен и по-малко уплашен да не загуби работата си, също би могъл да го спаси. Майкъл не иска да допусне другите да гледат тази сцена. След нея няма да събере смелост да отиде пак при тях. Те се споглеждат с изражения, които не може да понесе. Затичва се към постройката, която използват за съблекалня. Чува присмехулни подвиквания зад гърба си.

Треньорът два пъти трябва да се обърне към момчетата, за да възобнови тренировката.

— Не са ни притрябвали мамини синчета — отбелязва той.

В съблекалнята Майкъл действа решително. Оставя екипа спретнато сгънат на скамейката. Ключът от шкафчето му лежи отгоре. В сърцето си усеща единствено тъпа тежест. Не личи да е гневен.

По пътя към къщи слуша порой от обвинения. Отговаря, че да, разбира колко е разтревожил родителите си и че би трябвало да помисли и за другите. Кима сериозно, когато му напомнят, че трябва да пази ръцете си за пианото.

Осемнайсети юли 1948 година.

Майкъл Ландър седи на задната веранда на своя дом, сиромашка къща на енорийски свещеник редом с баптистката църква в Уилет. Поправя косачка за трева. Докарва си по малко пари, като поправя косачки и дребни електроуреди. През мрежестата врата вижда баща си, легнал в леглото с ръце под тила, заслушан в радиото. Когато мисли за баща си, Майкъл вижда белите му, негодни за нищо ръце, с пръстена на Духовното училище „Къмбърланд-Мейкън“, хлабав зад кокалчето на безименния пръст. В южните щати, както и на ред други места, църквата се смята за институция на жените. Мъжете я търпят, за да има мир вкъщи. Мъжете от околността не хранят уважение към преподобния Ландър, защото не отглежда реколта на полето и не може да върши нищо полезно. Проповедите му са скучни и без замисъл, съставени, докато хорът пее химните при събиране на доброволните пожертвования. Преподобният Ландър прекарва основната част от времето си в писане на писма до момиче, което е познавал в гимназията. Никога не ги изпраща. Заключва ги в тенекиена кутия в канцеларията си. Комбинацията на ключалката е детински проста. Майкъл чете писмата от години. Да се посмее.

Пубертетът доста е променил Майкъл. На петнайсет години е висок и строен. След значителни усилия успява да стане убедително посредствен в учението. Напук на всичко се е превърнал в приветлив младеж. Знае вица за плешивия папагал и го разказва добре.

Луничаво момиче, две години по-голямо от Майкъл, му е помогнало да открие, че е мъж. Това му носи огромно облекчение след всички години на подхвърляния, че е обратен, без да може да прецени такъв ли е, или не.

Но при разцъфтяването на Майкъл Ландър част от него остава недокосната и хладно наблюдава всичко отстрани. Тя вижда невежеството в класната стая, в минути на напрежение размахва пред очите му образа на грозноватото момче и може да отвори под него бездна от ужас, когато новият му образ е застрашен.