Читаем Чародейката полностью

Michael Scott

Оригинално заглавие: The Secrets of the Immortal Nicholas Flamel: The Enchantress

Copyright © 2012 by Michael Scott

Jacket art copyright © 2012 by Michael Wagner

Published by Delacorte Press, an imprint of Random House Children’s Books,

a division of Random House, Inc., New York

All rights reserved.

© ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“, 2013 г.

Всички права над тази книга и серията Tайните на безсмъртния Никола Фламел са запазени. Текстът или

откъси от него, както и търговската марка, не могат да се възпроизвеждат без съгласието на издателя.

© Иван Костадинов Иванов, преводач, 2013 г.

c/o Литературна агенция „Антея Райтс“, София

ISBN 978–954–26–1171–4

Отговорен редактор Ивелина Балтова

Компютърна обработка Ана Цанкова

Коректор Юлиана Василева

ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС“

Пловдив 4000, ул. „Богомил“ № 59

Тел. (032) 608 100, 630 630

Е-mail: info@hermesbooks.com

ЕЛЕКТРОННИ КНИГИ

в ePub формат търсете в

Посвещение

В памет на баща ми, Майкъл Скот.

Consummatum est1 .

Аз съм легенда.

Някога казвах, че смъртта няма власт над мен, че болестите не могат да ме

застигнат.

Но вече не е така.

Сега знам датата на смъртта си и на смъртта на моята съпруга: и тази дата е

днес.

Роден съм в лето господне 1330-о, преди повече от шестстотин и седемдесет

години. Дълголетен съм, да; също и безсмъртен, но не и неуязвим. Двамата с

Пернел винаги сме знаели, че този ден ще настъпи.

Имах хубав дълъг живот и не са много нещата, за които съжалявам. Бил съм

какъв ли не: лекар и готвач, книжар и войник, учител по езици и химия, пазител на

реда и крадец.

Бях и Алхимика.

Надарени – или може би прокълнати – с безсмъртие, Пернел и аз се борехме със

злото и Тъмните древни и ги държахме надалеч, докато същевременно търсехме

легендарните близнаци, Златото и Среброто, слънцето и луната. Винаги сме

мислели, че те ще ни помогнат да опазим тази планета.

Но грешахме.

Сега краят настъпва, а близнаците са изчезнали, върнали са се десет хиляди

години назад във времето, на остров Дану Талис, където започва всичко...

Днес светът ще свърши.

Днес двамата с Пернел ще умрем, ако не от ръката или ноктите на някой Древен

или чудовище, то от старост. Скъпата ми жена удължи живота ми с един ден, но на

ужасна за нея цена.

И ако има някаква утеха, тя е, че ще умрем заедно.

Но още не сме мъртви и няма да се дадем без бой, защото тя е Вълшебницата, а

аз съм безсмъртният Никола Фламел, Алхимика.

Из дневника на Никола Фламел, алхимик,

написано днес, четвъртък, 7 юни,

в Сан Франциско, моето последно местожителство.

1 Свърши се (лат.). – Б. пр.

Глава 1

ЧЕТВЪРТЪК 7 ЮНИ

Малкото кристално огледало беше много старо.

По-старо от човечеството, по-старо от Древните, по-старо от Архонтите и дори от

Предтечите преди тях. Това бе артефакт на Земните господари, изплувал от

морето, когато остров Дану Талис бе изтръгнат от морското дъно.

От хилядолетия огледалото висеше на стената в една забутана стаичка в

Слънчевия дворец на Дану Талис. Поколения Велики древни, а по-късно и дошлите

след тях Древни, се бяха чудили на малкия кристален правоъгълник в проста черна

рамка, която не бе нито от дърво, нито от метал, нито от камък. Въпреки че по

всичко приличаше на огледало, то всъщност не отразяваше: повърхността му

показваше само сенки, макар че онези, които се взираха по-внимателно, твърдяха,

че са зърнали очертанията на черепа си под плътта и костите под кожата си. От

време на време – не много често – някои твърдяха, че са видели за миг далечни

пейзажи, полярни ледени шапки, ширнали се пустини или задушни джунгли.

В определено време от годината – при есенното и пролетно равноденствие – и

при слънчеви и лунни затъмнения стъклото започваше да трепка и показваше

картини от непонятни времена и места, екзотични светове от метал и хитин, места,

където в небето няма звезди, а само неподвижно висящо черно слънце. Поколения

от учени бяха прекарали целия си живот в опит да разтълкуват тези образи, но

дори легендарният Авраам Мага не бе успял да разкрие мистериите му.

После един ден древният Кетцалкоатъл посегна да изправи огледалото и закачи с

ръка ръба на рамката. Усети остра болка и се дръпна изненадано, за да види, че

се е наранил. Една-единствена капка кръв падна върху кристала и изведнъж той се

избистри, повърхността му се закъдри под виещата се диря на капката цвърчаща

кръв. В този миг Кетцалкоатъл видя чудеса:

... остров Дану Талис в сърцето на огромна империя , простираща се по

цялото земно кълбо...

... остров Дану Талис , горящ и разкъсван на парчета от земетресения , а

широките улици и гигантските сгради погълнати от морето...

... остров Дану Талис почти скрит под ледена покривка , а големи китове с

рогове на носа си плуваха над погребания град...

...Дану Талис, издигащ се чист и златен в центъра на безбрежна пустиня...