Читаем Божията формула полностью

Освен че нямаше опит в преподаването, Луиш Роша беше и забележителен инат, констатира Томаш. Аудиторията изглеждаше пасивна, било от уважение към отсъстващия Аугущо Сиза, било защото усещаше неопитността на Луиш Роша, но професорът упорстваше и продължаваше да се обръща с въпроси към студентите. Макар да беше най-правилният педагогически похват, подобно поведение в настоящия контекст носеше излишен риск.

Въпросът на преподавателя бе посрещнат с мълчание.

— Е?

Тишина.

Лекцията започваше зле и положението ставаше все по-неловко, но Луиш Роша не смяташе да се предава. Той се обърна към един студент с брада.

— Какво знаете за точката Алфа?

Студентът трепна. До този момент се беше наслаждавал спокойно на спектакъла и не беше очаквал, че ще му зададат въпрос.

— Ами… мм… мисля, че е първата буква от гръцката азбука — възкликна той с усмивка, явно доволен от изказването си.

— Как се казвате?

— Нелсън Карнейро.

— Нелсън, това не е час по езикознание, нито по история. Не очаквайте, че с такива отговори ще си вземете изпита.

Нелсън се изчерви, но професорът го лиши от внимание и се обърна към цялата група.

— Чуйте ме добре — каза той. — Склонен съм да поощрявам онези от вас, които участват в часа и показват интерес. Искам мислещи глави, активни мозъци, а не мъртви души, разбрахме ли се? — Веднага посочи един студент от другата половина, едро и пълно момче. — Какво означава точката Алфа в астрофизиката?

— Началото на Вселената, господин професоре — отвърна шишкото в скоропоговорка, попарен от случилото се миг преди това с Нелсън.

— А точката Омега?

— Краят на Вселената, господин професоре.

Луиш Роша потри ръце и Томаш, наблюдавайки го от дъното на амфитеатъра, си помисли, че се е излъгал — всъщност професорът не беше неопитен. Само с няколко изречения, в които заплаши един студент със скъсване и поощри другите да бъдат по-активни, той беше поел контрола над цялата аудитория.

— Алфата и Омегата, началото и краят, раждането и смъртта на Вселената — съобщи той. — Ето темата на нашата лекция днес. — Направи две крачки встрани. — Въпросът ми е: защо Вселената трябва да има начало и край? Защо Вселената не е вечна? Възможно ли е да е вечна?

Групата остана смълчана, все още нагаждайки се към новите методи.

— Вие там, какъв е отговорът?

Посочи към очилата студентка, която в същия миг се обля в червенина.

— Ами… не знам, господин професоре.

— Нито вие знаете, нито който и да било друг — обяви професорът. — Но тази хипотеза може да бъде разгледана, нали? Една вечна Вселена, без начало и без край, Вселена, която винаги е съществувала и ще продължава да съществува. А сега ми отговорете: как мислите, че реагира църквата на подобни теории?

Студентите се спогледаха озадачени, някои дори не вярваха, че са чули добре въпроса на професора.

— Църквата ли? — учуди се един от тях. — Какво общо има църквата с това, професоре?

— Всичко и нищо — отвърна Луиш Роша. — Въпросът за началото и края на Вселената не е единствено ексклузивна научна тема, това е и теологичен проблем. Като фундаментален въпрос той прекрачва границите на физиката и навлиза, по-скоро е навлязъл, в метафизиката. Имало ли е, или не Сътворение? — Остави въпроса да се носи над смълчаните студенти в амфитеатъра. — Като се основава на Светото писание, църквата винаги е проповядвала, че има едно начало и един край, Генезис и Апокалипсис, Алфа и Омега. Но в един момент науката излязла с различен отговор. Вследствие на откритията на Коперник, Галилей и Нютон учените започнали да мислят, че хипотезата за вечно съществуващата Вселена е по-приемлива. От една страна, въпросът за Сътворението ни препраща към въпроса за Създателя, защото ако няма Сътворение, не би имало нужда от Създател. От друга страна, наблюдението на Вселената като че разкрива константен механизъм, който ни приближава до идеята за вечно съществуващия универсум. Така че въпросът изглежда разрешен, не мислите ли? — Замълча в очакване на отговор, но никой не помръдна.

Професорът се върна на бюрото си, взе записките си и се отправи към изхода.

— Добре, щом смятате, че въпросът е приключен, няма защо да продължаваме с лекцията, нали? Щом Вселената е вечна, въпросът за Алфата и Омегата не стои пред нас. А тъй като тази лекция е посветена на тези два проблема, които вече са разрешени, не ни остава нищо друго, освен да си кажем довиждане. — Кимна. — И така, до следващата седмица.

Студентите го гледаха смаяни.

— Довиждане — повтори професорът.

— Но, господин професоре, нима вече си тръгвате? — попита разочаровано една студентка.

— Да — отвърна той, без да се отделя от вратата. — Изглежда, ви удовлетворява теорията за вечната Вселена…

— А може ли да се докаже обратното?