Читаем Библиотекарите полностью

Договорили се за цената и Грег започнал да изпраща картичките. Не било кой знае какво престъпление, нали? В края на краищата, тези хора така или иначе щели да умрат. Той не ги беше убивал.

Последната му задача била да изпрати фалшиви картички до служители в китайското посолство във Вашингтон. Така или иначе, нито един от получателите не фигурирал в американската база данни. Действал според инструкциите. Това трябвало да бъде последната изпълнена поръчка. И този път, поне според него, не вършел нищо лошо. Посланикът и хората му изобщо не били изложени на опасност.

Последното плащане било получено. За щастие всичко приключило. Не бил човек за потаен живот с целия му стрес. Направил добри пари - достатъчно, за да си живее адски приятно до Хоризонта. Двамата с Лора щели да пътуват, да си купуват хубави неща, да си прекарат супер. Всичко било свършило.

А ето че имейлът на Уил открил цял нов свят от възможности, които не можели да останат без внимание.

Хоризонтът бил най-обикновена дата! Светът продължавал и след него. Още пари - още много пари - нямало да му дойдат зле. С подобна информация би могъл да направи милиони.

Обадил се на връзката си от посолството, използвайки защитения нетпен, който му дали китайците. Оказал се прав, че ще проявят интерес.

Вчера, докато пътувал към летището, се срещнал със своя човек при банката и разменили куфарче с два милиона долара срещу имейла на Уил. Не знаел какво са направили с информацията.

- Очевидно е какво са направили, Грег - рече Уил.

- Изпратиха военни да превземат фермата. Първо ще издигнат знамето си. А после ще обявят, че са установили контрол върху материала.

Грег беше приключил с обясненията и отново се умълча. Промърмори, че бил ужасно уморен, обърна се с лице към стената и се сви като зародиш.

- Всички ще го искат - каза Нанси.

- Британското правителство никога няма да се откаже от нещо, което е негово по право - заяви Ани. — Това е просто немислимо.

- Ще видим — язвително отвърна Нанси.

Уил погледна двете жени и поклати глава.

- Очертава се нещата да станат гадни - рече той. - Ужасно гадни.

Премиерът Хейстингс прие китайския посланик в Теракотения салон на Даунинг Стрийт 10. Предвид обстоятелствата двамата мъже не се ръкуваха. Посланик Чоу говореше безупречен английски, така че нямаше нужда от преводачи. Беше дошъл само с един сътрудник.

- Правителството на Негово Величество изисква спешно и подробно обяснение за незаконното и безобразно военно нашествие на наша суверенна територия - остро започна Хейстингс, преди Чоу да има време да се настани удобно в креслото си.

Чоу прочисти гърлото си и по измъченото му изражение си личеше, че не е във възторг от срещата.

- Искрено съжалявам, че подобно действие е било сметнато за необходимо от моето правителство. Ръководството е решило, че няма алтернатива.

- Няма алтернатива на нахлуване на територията на Обединеното кралство ли? - изрева Хейстингс.

- Разбирате ли - продължи Чоу с изтънял от напрежение глас, - като най-многолюдната страна в света, с милиард и половина население, ние не можем да си позволим да изоставаме по отношение на всички налични ресурси за планиране. Сигурно знаете какво има в Йоркшър.

- Зная. Разбира се - отвърна премиерът.

- В продължение на осемдесет години Съединените щати имаха абсолютното предимство да притежават Библиотеката от Вектис — каза посланикът. - Те използваха този ресурс единствено за свои цели. Не са споделяли с вас никакви данни преди две хиляди и десета, прав ли съм?

Премиерът и министърът на външните работи се спогледаха смутено.

- Оттогава имаме ограничен достъп до тях - каза Хейстингс.

- Е, господин премиер, как е станало така, че на Съединените щати, които нямат суверенно право върху Библиотеката, им е било позволено да контролират този жизненоважен ресурс?

- Решението е било взето от Уинстън Чърчил преди много време. Той несъмнено е сметнал, че за тогавашния момент това е било най-правилното действие. И вижте, посланик Чоу, как това изобщо може да даде основания страната ви да започне де факто война срещу нас?

Чоу потръпна от думата.

- Война е неприятен и прибързан термин в случая, господин премиер. Нашата операция на британска територия беше начинът ни да заявим законното си право, което едва ли щеше да се приеме сериозно без подобен акт. Тези книги съдържат имената и датите на раждане и смърт не само на британски граждани. И не само на американски. А на всички народи по света. Китай има най-многобройното население и затова трябва да контролира ресурса. Готови сме да обсъдим начини, по които Обединеното кралство може да има, както сам се изразихте, ограничен достъп за собствените си социални и политически нужди. Хейстингс изригна:

- Нахлувате в страната ми и после ни казвате, че можем да се задоволим с някакви си жалки трохи? Да не сте полудели? Вие...

В официалния салон влезе служител с бележка и прекъсна премиера насред изречението.

Хейстингс прочете бързо съобщението и се помъчи да запази самообладание.