Читаем Бяла смърт полностью

— Каква работа?

Бен погледна към отсрещния бряг.

— Отмъщение.

— Не! — възкликна Джес. — Прекалено е опасно.

— Пилотите на хеликоптера бяха наши приятели — каза Диего. — Смъртта им не може да остане безнаказана.

— Те убиха братовчед ми — добави Бен. — И ви биха и измъчваха. Поругаха прекрасната ни гора.

Джес не можеше да види лицето на сина си в мрака, но от гласа му разбра, че решението му е непоколебимо.

— Добре — тъжно каза той. — Ще отведа всички на сигурно място.

Маркъс Райън също дойде, следван от Чък Мърсър и Тери Уелд, усети напрежението между тримата и попита:

— Какво става?

— Бен и този младеж се връщат — каза Джес. — Искат да отмъстят.

Бен сложи ръка на рамото на баща си.

— Това е последното нещо, което желая, тате. Не мога да говоря от името на Диего, но аз поне искам да излича онова голямо фалшиво иглу от лицето на земята.

— Трудна задача за двама души — каза Райън. — Ще имате нужда от помощ.

— Благодаря, Марк. Зная, че имаш добри намерения, но другите имат повече нужда от теб от нас.

— Не сте единствените, които имат сметки за уреждане — възрази Райън. В гласа му се усещаше стоманена нотка. — Баркър уби Джошуа и потопи кораба ми. А сега се опитва да убие океаните. Имам да му връщам. Онова нещо на отсрещния бряг не е тръстикова колиба. Няма да успеете да го съборите лесно.

— Знаем. Ще измислим нещо.

— Нямате време за опити и грешки. Аз знам как можем да изстреляме този купол в стратосферата. — Райън се обърна към Мърсър. — Помниш ли за какво си говорихме?

— Да. Че здравата можем да го наритаме, ако ни се отвори шанс.

— Е, Бен, какво ще кажеш? В играта ли сме? — попита Райън.

— Решението не е само мое. — Бен се обърна към Диего.

— Те са много, а ние сме само двама — каза баскът. — Пабло е извън играта. Ще извадим страхотен късмет дори ако се отървем живи.

Бен се поколеба.

— Добре, Марк. Вътре сте.

Райън се усмихна ликуващо, после каза:

— Ще ни трябват малко експлозиви. Нашите ги взеха, когато ни заловиха.

— С брат ми имаме няколко ръчни гранати — каза Диего и потупа раницата си. — По три на човек. Стигат ли?

Райън погледна Мърсър.

— Може и да свършат работа, ако се поставят на нужното място — каза Чък.

— А аз какво да правя? — попита Тери.

— Хората на Бен са в доста лоша форма — каза Райън. — Ще им трябва помощта ти, особено на децата.

— Ще направя всичко възможно — каза Тери. Целуна го, после целуна Мърсър и Бен. — И да се пазите.

Докато Тери вървеше към гората, Бен и останалите избутаха катамарана във водата и се качиха на борда. Двойният корпус и мощните мотори осигуряваха добра скорост. Понесоха се по езерото и скоро стигнаха отсрещния бряг.

Мърсър се отби в бараката и излезе с две макари тънко корабно въже. Заобиколиха плаца, без да излизат от прикритието на дърветата, и стигнаха незабелязани до купола. Райън откри онова, което търсеше — висок цилиндричен резервоар за гориво насред малка поляна в гъстата гора. На него имаше предупредителен знак, че съдържанието му е леснозапалимо. Стоманена тръба с диаметър около петнадесет сантиметра свързваше резервоара със сградата. До мястото, където тръбата изчезваше в хангара, имаше заключена врата. Също като самия купол, вратата бе от пластмаса и бързо поддаде на силата и решимостта на раменете на Диего.

Влязоха в дълъг няколко метра коридор, успореден на тръбата. Тя изчезваше в стената до друга врата, която бе оставена отключена. Райън я открехна и надникна в хангара. Около мястото, където бе стоял цепелинът, се суетяха хора. Едни навиваха въжета, други местеха скелета и подпори.

Райън направи знак на останалите да са нащрек и двамата с Мърсър влязоха в хангара. Пропълзяха покрай стената зад високите макари с маркучи и стигнаха до мястото, където тръбата влизаше в сградата. Баркър беше посочил маркучите, когато обясняваше, че предпочита да пълни дирижабъла с водород вместо с хелий. Достъпът на газа се контролираше от клапан с кран. Райън го завъртя, докато не се чу съскане.

Водородът се заиздига към покрива — двамата се надяваха да е плътно затворен. Измъкнаха се през вратата. Бен и Диего също не бяха стояли със скръстени ръце — бяха изпълнили инструкциите на Мърсър и бяха прикрепили ръчните гранати към резервоара. Към халките на предпазителите бяха завързани върви, стигащи до въжето на една от макарите. Райън и Мърсър провериха работата им, останаха доволни и тръгнаха към езерото, като развиваха макарата. Стараеха се въжето да върви по права линия, без да се оплита в храсти и дървета.

Когато шейсетметровото въже свърши, завързаха за края му втората макара. Тя също свърши на десетина метра от брега. Мърсър влезе в бараката и донесе още въжета. Снадиха ги, докато не стигнаха до водата. Щом приключиха, Диего се върна към плаца и зае позиция зад едно дебело дърво.