Още един екип детективи разпитваше в Нюйоркския университет, за да установи къде Джейкъб е бил видян за последен път. По тревога бе вдигнат и трети екип, съставен от действащия под прикритие отряд за спешни действия от тактическите сили, разпръснат около блока „Дакота“ и най-вече край мемориала „Ягодовите полета“ в Сентръл Парк.

След убийството на Джон Ленън сградата се бе превърнала в нещо като символ на смъртта, също като онзи тревист хълм в Далас, където бе убит Джон Кенеди. Може би бе чиста случайност, че Джейкъб живееше тук, но засега не можехме да изключим версията за някакъв смахнат убиец.

Специалистът от техническия отдел на нюйоркската полиция вече бе свързал записващите устройства към всички телефони на фамилията Дънинг.

Договорихме се и с телефонната компания, така че имахме готовност за временно задържане на трасето. Компютрите на тази компания трябваше да регистрират милиони телефонни вериги, които ще се задействат в същата секунда, в която ще звънне телефонът на Ейприл Дънинг, за да открият откъде точно е набран номерът на нейния апартамент.

Сега за всички нас настъпваше най-тежката част от програмата: да седим и да чакаме да стане четири часът. Да седим, да чакаме и да се молим…

Сърцето ми заби ускорено, когато телефонът звънна в три и половина. Отне ми цяла секунда, сторила ми се много дълга, за да се досетя, че не звънеше телефонът в апартамента, а интеркомът от кухнята.

Икономът Армандо се втурна, за да отговори.

— Във фоайето е пристигнала една жена, агент от ФБР, сър — докладва той на Доналд Дънинг.

Какво?!, сепнах се аз. Кой е повикал онези от ФБР?

— Кажи й да се качи — нареди Дънинг. Обърна се към мен и добави: — Забравих ли да ти кажа? Обадих се в Министерството на правосъдието, докато бях в общежитието на Джейкъб. Главният прокурор — Фред Каръл, навремето, в колежа, излизаше със сестра ми. Обеща, че ще ми изпрати най-добрия от своите специалисти. Нали можеш да работиш заедно с тези от ФБР?

— Разбира се — потвърдих, разменяйки неуверени погледи с детективите Рамирес и Шулц, другите членове на моя екип. Ние бяхме напълно готови да действаме. А сега ще дойдат и онези от ФБР? Какво означаваше това?

Но само след две минути, когато на вратата се появи висока жена с кестенява коса, тримата си разменихме много по-щастливи погледи.

Добре изглеждащите дами, дори и да са агенти от ФБР и вечно да ровят досадно в най-малките подробности, винаги са приятна изненада за мъжкото око.

Тя поговори за кратко в коридора с Доналд Дънинг и съпругата му, преди да влезе в кабинета.

— Аз съм Емили Паркър — представи се и ми протегна ръка. Имаше лек акцент, южняшки или може би от Средния запад. — Ти си Майк Бенет, нали? По изненаданото ти лице си личи, че никой не ти е съобщил за пристигането ми. Разбира се, че не. Просто шефът ми се е обадил само на твоя началник… Знам, че вие, момчета, не ни отстъпвате по умения. Не съм тук, за да ви отнема случая, а само за да координирам работата с източници, с каквито вие може да не разполагате, да ви помагам със сведения от нашите бази данни и така нататък. Все пак е малко странно, струва ми се, да измина целия този път от Вашингтон и да…

— Почакай, какво каза? — прекъснах я. — Вашингтон ли? Защо просто не изпратиха някого от централата на ФБР в Ню Йорк?

— Защото поисках най-добрия специалист — намеси се Доналд Дънинг, като застана зад нея. — Ти си разрешила успешно два случая. Поне това ми каза Фреди. Спасила си две отвлечени деца.

— Да, макар че всъщност са три.

Сега започнах да схващам какво се разиграваше тук. Доналд ни демонстрираше мускули, след като бе използвал връзките си, за да преодолее всички прегради.

Но той очевидно не осъзнаваше колко странно може да се окаже едно разследване в Ню Йорк. Сигурен съм, че кралицата на бала Емили Паркър е била велика надувка в онези големи аграрни щати, където нямат нито метро, нито Бруклин, нито осем милиона население. Докато ченгетата от нюйоркската полиция, въпреки че понякога прекаляваха с грубото си поведение, а друг път се правеха на глупаци и непукисти като зайчето Бъни, въпреки недостига на свестни шефове, все пак не отстъпваха на другите следователски служби. Особено когато действаха на собствена територия.

Но знаех също, че ако се опитам да споря кой тук има и кой няма право да извършва разследвания, от ФБР щяха да лепнат на случая статут на отвличане с федерално значение и тогава цялото разследване ще стане изцяло тяхно.

Затова, вместо да се разкрещя и разбеснея, аз си стоях кротко, прехапал любезно език, със скована усмивка, замръзнала на лицето ми.

7.

— Господин Дънинг, бих искала след малко да поговоря с вас и съпругата ви — заговори агент Паркър. Държането й представляваше безупречна смесица от прямота и загриженост. — Но първо трябва да уточня някои подробности с детектив Бенет. Ще ме изчакате ли в кухнята?

— О, да, разбира се — измърмори Дънинг, преди да напусне кабинета.