Читаем Ад на колела полностью

Все още му се гадеше всеки път, когато се сетеше за онзи мразовит ден в Москва. Вятърът бодеше като с ледокопи, влагата от дъха му образуваше ледени кристали в брадата му. Беше почти невъзможно да натисне спусъка, защото пръстите му бяха премръзнали. Но той бе успял. И като резултат — един невинен човек беше останал да кърви до смърт в студения руски сняг.

— Разузнавателните ни източници установиха, че крупен дилър на руско оръжие иска да се срещне с потенциални клиенти. Знаехме, че именно този човек е отговорен за въоръжаването на една африканска групировка, която използваше оръжието за прекалено брутална война и дори по-лошо… за геноцид. — Нямаше нужда да навлиза в подробности. Тя беше умно момиче. Вероятно би могла да събере две и две и да разбере за кой конфликт ставаше дума.

Конфликт.

Това беше още един от онези нелепи евфемизми, които описват изнасилването и обезобразяването на жените, отсичането на китките и ръцете на мъжете, манипулирането на децата и превръщането им в машини за убиване.

— Както и да е, в продължение на месеци американските служби се опитваха да спипат този мъж, имайки на разположение неопровержими доказателства срещу него, но той беше брилянтен и винаги успяваше да се изплъзне от капаните на нашето правителство, както и от много други неща, предвидени специално за него. Затова твърдо беше решено той да бъде заличен. Двамата с Григ бяхме натоварени с мисията. — Боже, не беше говорил толкова много от цяла вечност. Чувстваше се някак си… добре. Пречистен. — Не ни дадоха време да се подготвим. Нашата цел беше в движение и имаше само един конкретен час и едно определено място, за които разузнаването знаеше, че ще бъде уязвима. Естествено, човекът се появи точно там, където го чакахме. Само че не беше търговецът на оръжие, а неговият брат близнак. Професор по етика в Московския държавен университет. Баща на три деца. Но това установихме едва по-късно… — Поклати глава. Дори след всички тези години, все още чувстваше безсилието и гнева. — Информацията, която получихме, беше грешна, а ние нямахме време да я проверим. Поради тази причина отнехме живота на невинен човек. Тогава разбрахме, че е време да се махнем. Че е време да намерим друга работа, при която да можем да преценяваме сами, без капка съмнение, вината на нашата цел.

Усети като благословия ласката на крехката й ръка в косата си; сякаш бе докоснат от ангел, опрощаващ миналите му прегрешения. Искаше да падне на колене пред нея и да постави душата си в краката й, но единственото, което бе в състояние да направи, беше да се взира в очите й и да се вкопчи в разбирането, което виждаше в тях.

— Ти си добър човек, Нейт — тихо го увери тя, с твърд глас. — Ти и Григ, и двамата сте почтени патриоти. Не сте направили нищо срамно.

Той преглътна буцата студено съжаление, заседнала като айсберг в гърлото му.

— Каквото и да си мислиш, Али, каквото и да си гледала по филмите… В отнемането на живот няма нищо почтено. Ако имаш късмет, много късмет, това е само справедливост.

Младата жена се усмихна тъжно.

— И това е, което те прави толкова достоен, Нейт. Толкова необикновен и специален. Ти разбираш стойността на живота. Не намираш удоволствие в работата си, но въпреки това я вършиш — от чувство за дълг, за благото на всички. Ти си единствен по рода си.

Точно така.

— Благодаря ти, че ми разказа — прошепна и го целуна нежно.

По някаква причина му се прииска да се усмихне. Изведнъж се почувства по-леко, почти безгрижно. После тя се отдръпна назад и му се усмихна.

Охо! Познаваше този поглед.

— И така, докато все още си в настроение за изповед, защо не ми кажеш какво ти прошепна Далила онази вечер?

Нейт въздъхна. Трудно му беше да повярва, че току-що й бе споделил всичко за Москва, но да признае какво му беше казала Далила заемаше първо място в списъка му точно това никога няма да направя.

— Хайде, изплюй камъчето! — настоя Али, като си играеше с косъмчетата на гърдите му, докато в един момент той не беше сигурен какво го кара да полудява повече — сладката, несъзнателна ласка или факта, че му е невъзможно да я откаже от тази тема. — Не е хубаво да имаш толкова много тайни.

— Не е тайна, просто това не е твоя работа. — Опита се да улови устата й, за да я разсее, но тя избягна търсещите му устни.

— Някой ден ще го изкопча от теб — обеща тя с онази закачлива усмивка, която обичаше толкова много.

Нейт изръмжа и реши да се измъкне, като я захапе за рамото.

— Това никога няма да се случи.

— Защо хората винаги ме подценяват? — Али въздъхна и наклони глава на една страна, за да му даде по-добър достъп до шията си, където Нейт бързо беше открил, че обича да я близват. И не я разочарова. — Само защото съм дребна, те си мислят, че съм слаб противник, но аз имам нещо… Ммм.

— Нещо ммм?

— Не. — Тя се изкикоти. Зърната й се потъркваха в гърдите му и това отвлече вниманието му. Устните му се отправиха бавно към тях. — Само ммм. Като… ммм, не спирай, ммм продължавай.